По БНТ Симеон Дянков – бивш министър на финансите с включване

По БНТ Симеон Дянков – някогашен министър на финансите с включване от Съединени американски щати проучва решението на службния кабинет да не вкара бюджет в Народно събрание.
 
Според Дянков, това е рационален ход, тъй като какъвто и бюджет да беше влезнал в Народно събрание, щеше да докара до съществено наддаване на политическите сили, с цел да се нареждат за последващи избори. А по този начин забавят тематиката, с цел да пристигна пролетта на идната година, при постоянно държавно управление, надява се той.

" Дори с удължение на бюджета за 2022 година отново се задава недостиг от към 4%, в случай че имаше нов бюджет, дефицитът щеше да стане 7% може би. Министъра на финансите вярно реши, че е по-добре по този начин, в сравнение с с по-голям недостиг и по-голяма дългова серпантина. Така се забавя дълговата серпантина. Разумен ход " - акцентира някогашният финансов министър.

Дянков смята, че до април може да се удължава бюджета за т.г.: " От януари по една 12-та от настоящия бюджет ще се харчи. Сегашният бюджет също има недостиг, което значи, че няма пари и за обществени разноски, и за инфраструктура.
 
За идната година би трябвало да се откри баланс сред тези две пера на бюджета. До април можем да изкараме с подобен краткотраен бюджет. След това ни би трябвало сериозен бюджет за 2023 година " - съобщи той.

Дянков също предизвестява: " Има гледище изключително от левите партии – Българска социалистическа партия, Политическа партия, за обществени разноски, само че тази година те станаха за сметка на инфраструктурни планове. Планът за възобновяване е точно за инфраструктурни планове. Когота пристигна първото разплащане към средата на декември, ще покрие недостига върху обществените заплащания. Иначе отново няма да строим инфраструктура ".

" Реално бюджетът за т.г има недостиг към 3 млрда. лв. за нарастването на пенсиите от 1-ви октомври. За да се покрие тази дупка от 2.6 милиарда, средствата действително ще отидат за покриване на този недостиг за обществените разплащания, а не за инфраструктура, както би трябвало да бъде. Тези пари би трябвало да дойдат отнякъде идната година " - изяснява той.

Според Симеон Дянков би трябвало да се преразгледаполитиката за енергийни помощи за бизнеса, тъй като сега помощ получават и печеливши бизнеси.
 
Дянков не е оптимист за еврозоната: " Не, несъмнено няма да има изключения за нас. Не изпълняваме два от 3-те критерия – инфлацията е доста над междинната за Европейски Съюз и не покриваме 3% недостиг. Тази тематика от 2024 година да влезем в еврозоната, е невъзможна задача.
 
Да погледнем по-скоро по какъв начин да влезем при започване на 2025 година, само че и за това не сме готови. Това Народно събрание би трябвало даприеме редица закони, би трябвало по-сериозна акция. Има доста работа, която не е свършена от предходните няколко държавни управления. 

Примерът с Хърватска – техният недостиг беше 3%, дългът 6%, само че динамичността беше на спадащ дълг. При нас динамичността е обратнна – и инфлацията, и дефицитът се качват. Това се гледа. Не имам вяра, че за нас ще има изключение. Трябва съществено да работим по тези две тематики " - уверен е той.

Дянков смята, че са ясни нужните политики, с цел да се понижи инфлацията и да се усили икономическия напредък:  " Те са тъкмо противоположното на това, което правеше предходното постоянно държавно управление. Трябва да се харчи за инфраструктура, помощите за бизнеса би трябвало да се преразгледат и да се понижат в някои елементи.
 
Гледаме какво е правил Асен Василев и вършим противоположното. Трябва да се прегледат данъчните облекчения, изключително за Данък добавена стойност, които се одобриха в предходния парламент. По-ниските Данък добавена стойност не помогнаха действително на бизнеса, изключително за консуматорите. Трябва да се мине към единна ставка Данък добавена стойност " - уверен е той.

" Нов дълг ще се наложи да вземаме. Колкото по-бързо това стане, толкоз по-добре. Вчера ЕЦБ внезапно подвигна главния лихвен проецнт. От понеделник идната седмица дългът ще е с близо 1% по-висок от тази седмица. Всяко забавяне води до по-скъп дълг. 

Искат се и на българския пазар по-високи лихви – три пъти по-високи, в сравнение с през юни – 6%.
На първо време ще ни го оферират на по-високи лихви- 7-8%. Това усилва автоматизирано нашия недостиг. За идващия бюджет 1.3 млрда за заплащане на лихвите единствено ще ни трябват. Като вземем още дълг тази сума ще стане 2 милиарда единствено за лихвите " - пресмята Дянков.

Много мъчно ще стане идната година покачването на приходите, съгласно него. Трябва да се подкрепят най-слабите обществени групи, там да е фокусът: " Нямаме задоволително пари. Европа навлиза в икономическа криза. Германия към този момент е. До април 2023 година еврозоната ще влезе в криза, ние също. Това значи, че още по-сериозно би трябвало да гледаме на бюджета "   е мнението на Дянков.

Бившият финансов министър смята, че тъкмо тъй като е комплицирано да се направи нужното в стопанската система и бюджетирането, няма и искащи да ръководят с постоянно държавно управление, което ще би трябвало да изясни, че имаме по-малко пари, в сравнение с сме си представяли: " Смятам, че ще имаме постоянно държавно управление, най-малко с третия мандат. То би трябвало да изкара цялата отговорност и да изясни, че имаме толкоз пари и това можем да си позволим без да вземаме съществени задължения. Трябва отговорност. Тя стартира да се прокрадва на места у партиите. Ще забележим дали ще съумеят ".